Mar 31, 2009, 3:57 PM
Разбуждам улиците
РАЗБУЖДАМ УЛИЦИТЕ
с недоспали стъпки...
Към Слънцето
протягам неродени дни.
Да ги обгърне с дъх горещ.
Да ги подпали!
Така родени -
да ги приюти.
Но като вярно псе,
щом клекне мракът
пред земния ми дом,
с най-звездната врата -
стоварвам
укротените си часове
под нощната,
от сънища на лястовици,
натежала стряха...
Додето утрин - недопита глътка,
не съм забравил
сред съня ù!
© Георги Чобанов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Красиво! Комплименти, много загадъчно и мило звучи!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
от сънища на лястовици,
натежала стряха...
!!! силно...
п.п. виждам,това го има и в предната публикация....защо?