20 мая 2005 г., 16:05

Разчерана е пясъчната Вселена

1.2K 0 3

Разчерана е пясъчната Вселена,

раздрана е от ирисите на живота,

родени в полусянката на Земята,

пием от кръвта си всеки ден.

Какво сме ние? – буква и звук...

Име на надгробен камък –

Подчинени на всеобщия Хаос

владеещ мярката за Порядъка!

Рисуваме силуети в мрака,

които никога няма да бъдем...

Във всечовешкия кръг – блестим

с противоречиви истини и заблуда.

Но пием страх от пълни чаши,

прекършения дух крещи,

глухотата в тинята е вечна

и времето ни вече изтича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...