20.05.2005 г., 16:05

Разчерана е пясъчната Вселена

1.2K 0 3

Разчерана е пясъчната Вселена,

раздрана е от ирисите на живота,

родени в полусянката на Земята,

пием от кръвта си всеки ден.

Какво сме ние? – буква и звук...

Име на надгробен камък –

Подчинени на всеобщия Хаос

владеещ мярката за Порядъка!

Рисуваме силуети в мрака,

които никога няма да бъдем...

Във всечовешкия кръг – блестим

с противоречиви истини и заблуда.

Но пием страх от пълни чаши,

прекършения дух крещи,

глухотата в тинята е вечна

и времето ни вече изтича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...