20.05.2005 г., 16:05

Разчерана е пясъчната Вселена

1.2K 0 3

Разчерана е пясъчната Вселена,

раздрана е от ирисите на живота,

родени в полусянката на Земята,

пием от кръвта си всеки ден.

Какво сме ние? – буква и звук...

Име на надгробен камък –

Подчинени на всеобщия Хаос

владеещ мярката за Порядъка!

Рисуваме силуети в мрака,

които никога няма да бъдем...

Във всечовешкия кръг – блестим

с противоречиви истини и заблуда.

Но пием страх от пълни чаши,

прекършения дух крещи,

глухотата в тинята е вечна

и времето ни вече изтича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....