Разчерана е пясъчната Вселена
Разчерана е пясъчната Вселена,
раздрана е от ирисите на живота,
родени в полусянката на Земята,
пием от кръвта си всеки ден.
Какво сме ние? – буква и звук...
Име на надгробен камък –
Подчинени на всеобщия Хаос
владеещ мярката за Порядъка!
Рисуваме силуети в мрака,
които никога няма да бъдем...
Във всечовешкия кръг – блестим
с противоречиви истини и заблуда.
Но пием страх от пълни чаши,
прекършения дух крещи,
глухотата в тинята е вечна
и времето ни вече изтича.
© Марина Петрова All rights reserved.
