18 мар. 2011 г., 22:38

Раздавах всичко

1.6K 0 5

Раздавах всичко...
цял живот за другите...
и чувствата си силни не щадях...
Нетърсеща отплата
за заслугите,
на себе си единствено вредях.


Предадоха ме толкова приятели...
и колко ми останаха от тях?!
В живота ми, вий - кратки обитатели...
защо ли ви изгубих?!
Не разбрах!!!

Излъгана
от толкова любови...
Разделите тъй трудно преживях...
Раздавах всичко
цял живот за другите...
за себе си да мисля?!...
Не успях!!!

А толкова нерадостно живях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Касабова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...