18.03.2011 г., 22:38

Раздавах всичко

1.6K 0 5

Раздавах всичко...
цял живот за другите...
и чувствата си силни не щадях...
Нетърсеща отплата
за заслугите,
на себе си единствено вредях.


Предадоха ме толкова приятели...
и колко ми останаха от тях?!
В живота ми, вий - кратки обитатели...
защо ли ви изгубих?!
Не разбрах!!!

Излъгана
от толкова любови...
Разделите тъй трудно преживях...
Раздавах всичко
цял живот за другите...
за себе си да мисля?!...
Не успях!!!

А толкова нерадостно живях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Касабова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...