Hekredel (Христо Славов)
1524 419
5 авг. 2011 г., 10:38

Разделени 

  Поэзия » Любовная
424 0 2

 РАЗДЕЛЕНИ

         О, луд съм  аз във тази луда пролет…
Под нейната хипноза съм и аз…
Безсилен съм и вече нямам воля!
         Над лудите   си чувства нямам власт…

Измъчва ме  и мене самотата.
И нашата раздяла ме  боли.
          Аз срещам  любовта ти във писмата.
Жестоката съдба ни раздели…

Отсреща, върху цъфналата круша,
е кацнало семейство може би.
       Мъжкарят пее… женската го слуша.
И  с нежно: "Цър-р" го подкрепи.

           Със завист гледам влюбените птички…
И още повече ме заболи…
      О, тази пролет, подлудила всички,
и  мен не пожела да пощади…

И жаждата във мен е накипяла...
Далеч от мен си в тази пролет ти!
Тежи, тежи ми нашата раздяла!
И любовта, която ни дели!...

Насред път мойта Самота е спряла
и иска жертва - нашата любов!...
Но има Пролети  и при раздяла.
За тия пролети аз съм готов!!...

© Христо Славов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Във случая раздялата е временно, физическо явление,а не раздяла с любимата за винаги.И от там идва стихията ,която ме е завладяла.Има разлика ,нали?!
  • Доста оптимистично настроение като за след раздяла.
Предложения
: ??:??