Разделени
РАЗДЕЛЕНИ
О, луд съм аз във тази луда пролет…
Под нейната хипноза съм и аз…
Безсилен съм и вече нямам воля!
Над лудите си чувства нямам власт…
Измъчва ме и мене самотата.
И нашата раздяла ме боли.
Аз срещам любовта ти във писмата.
Жестоката съдба ни раздели…
Отсреща, върху цъфналата круша,
е кацнало семейство може би.
Мъжкарят пее… женската го слуша.
И с нежно: "Цър-р" го подкрепи.
Със завист гледам влюбените птички…
И още повече ме заболи…
О, тази пролет, подлудила всички,
и мен не пожела да пощади…
И жаждата във мен е накипяла...
Далеч от мен си в тази пролет ти!
Тежи, тежи ми нашата раздяла!
И любовта, която ни дели!...
Насред път мойта Самота е спряла
и иска жертва - нашата любов!...
Но има Пролети и при раздяла.
За тия пролети аз съм готов!!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
Доста оптимистично настроение като за след раздяла. 