20 июн. 2009 г., 23:09

Разделени

626 0 3

РАЗДЕЛЕНИ

 

Щом си купя парцел на Луната,

за “здравей” ще ти махам оттам;

SMS-и ще пращам. Писмата

по Интернет ще литват насам.

 

Ще се виждаме само нощем,

когато очите в Земята се взрат

и когато твойте все още

ме чакат до късно, не спят.

 

Най-трудно, най-страшно ще бъде

по “нова”, по “празна” луна,

когато вместо очите ми,

в небето ще зей тъмнина.

 

Най-добре си е тук и до теб,

без тъга, без отчаяние.

Защо са ни парцели в необята,

ако и тука ни разделят мироздания.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...