20 jun 2009, 23:09

Разделени

  Poesía » Otra
622 0 3

РАЗДЕЛЕНИ

 

Щом си купя парцел на Луната,

за “здравей” ще ти махам оттам;

SMS-и ще пращам. Писмата

по Интернет ще литват насам.

 

Ще се виждаме само нощем,

когато очите в Земята се взрат

и когато твойте все още

ме чакат до късно, не спят.

 

Най-трудно, най-страшно ще бъде

по “нова”, по “празна” луна,

когато вместо очите ми,

в небето ще зей тъмнина.

 

Най-добре си е тук и до теб,

без тъга, без отчаяние.

Защо са ни парцели в необята,

ако и тука ни разделят мироздания.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...