Разделени
РАЗДЕЛЕНИ
Щом си купя парцел на Луната,
за “здравей” ще ти махам оттам;
SMS-и ще пращам. Писмата
по Интернет ще литват насам.
Ще се виждаме само нощем,
когато очите в Земята се взрат
и когато твойте все още
ме чакат до късно, не спят.
Най-трудно, най-страшно ще бъде
по “нова”, по “празна” луна,
когато вместо очите ми,
в небето ще зей тъмнина.
Най-добре си е тук и до теб,
без тъга, без отчаяние.
Защо са ни парцели в необята,
ако и тука ни разделят мироздания.
© Албена Стефанова All rights reserved.
