27 сент. 2020 г., 11:31  

Разделители

1.2K 1 2

 

Както каньоните  се движат до мястото

на променената вода,

така и хората  транзитират опит

между материята  и духа.

 

Човек фигурира като природа

в самия себе си.

Пренаписва рекрутативно

и затишията, и  поветрията в ума си.

 

За да се утеши душата в пазвата на палача,

в дрипите на монаха,

в знака за неминуеми сблъсъци,

след догорелия  въглен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много Ви благодаря, Мария! И на Вас!
  • " Човек фигурира като природа в самия себе си"!!!!!
    Много философски и изненадващ поглед към темата, Мария! Успех!😃

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...