27.09.2020 г., 11:31  

Разделители

1.2K 1 2

 

Както каньоните  се движат до мястото

на променената вода,

така и хората  транзитират опит

между материята  и духа.

 

Човек фигурира като природа

в самия себе си.

Пренаписва рекрутативно

и затишията, и  поветрията в ума си.

 

За да се утеши душата в пазвата на палача,

в дрипите на монаха,

в знака за неминуеми сблъсъци,

след догорелия  въглен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много Ви благодаря, Мария! И на Вас!
  • " Човек фигурира като природа в самия себе си"!!!!!
    Много философски и изненадващ поглед към темата, Мария! Успех!😃

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...