8 нояб. 2020 г., 10:16  

Разделят ни

956 13 48

Разделя ни цигара. Дим. И пепел.

И силно питие, недоизпито.

И може би ключът. И часовете,

в които си забравил да обичаш.

 

Разделят ни студените моменти

това, че някак спрях да те сънувам.

Това, че се превърнахме във сенки

на своето рутинно съществуване.

 

Разделят ни цветята. И звездите.

Защото спряхме да си ги споделяме.

Ти гледаш към Луната. Аз -в очите ти.

На теб ти е студено. Да, студено е.

 

Разделят ни стените. Дим и пепел.

Разделя ни камината. Покоят.

Една цигара. Ключ. И часовете,

в които аз престанах да съм твоя.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...