8.11.2020 г., 10:16 ч.
Разделят ни
Разделя ни цигара. Дим. И пепел.
И силно питие, недоизпито.
И може би ключът. И часовете,
в които си забравил да обичаш.
Разделят ни студените моменти
това, че някак спрях да те сънувам.
Това, че се превърнахме във сенки
на своето рутинно съществуване.
Разделят ни цветята. И звездите.
Защото спряхме да си ги споделяме.
Ти гледаш към Луната. Аз -в очите ти.
На теб ти е студено. Да, студено е.
Разделят ни стените. Дим и пепел.
Разделя ни камината. Покоят.
Една цигара. Ключ. И часовете,
в които аз престанах да съм твоя.
© Деница Гарелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти 😊
-
Измръзнах! Поздравления, Дени!
-
Благодаря ви. Много се радвам, че ви хареса и събуди емоции във вас.
-
Виж как хубаво се разбрахме! Пускам малоумната си усмивка 😁
Дени, сори. Изчезвам
Наде, така гласят поверията -
Целувчице: Въх! Уби ма!
Значи завиС било! -
Колкото и пъти да ме върнат направени коментари към това стихотворение, винаги ще го чета с удоволствие. Не знам защо. Дали е преживяно, непреживяно,,нямам идея. Важното е, че аз го преживявах отново като го прочетох..и за мен това е най-важното!
-
Ооо, аз на агент провокатори не са давам, Дени, моята игра е друга, както и нивото 😂
Чак толкова елементарен не съм, ако, естествено, не ме уцелят в сърцето, тогава паля от раз!
Но тук случаят не е такъв, тъй, че подминава, свиркам си и отивам да пуша един фас, че ми писна и от температури, и от вируси 😋 -
Благодаря, Пепи! Винаги ме развеселяваш
Силве, взаимно е, знаеш. Благодаря ти от сърце!
Ирка и Жорo се подхванаха пак :D -
Значи, Жорж, аз като се намърдам някъде и кажа, че "мен, мен, мен" или "той влезе, той излезе, той пак влезе" в три последователни изречения накъртва, или че вертикалният разказ не е стихо, а е вертикална проза, това е деструктивна критика и тогава сърцето на поета не издържа и се пръска на хиляди парчета, защото видите ли, то е крехко и той, този творец колко е раним!! После пък казваш, да критикуваме, другари, ама само по тема. По правила, умения и вътък, не, сакън! Аз плодове не съм хукнала да раждам, изхождайки от твоя коментар. Нито големи лоши вълци виждам. Ама натъкна ли се на двоен аршин, направо припадам. И не го приемай като нещо кой знае какво. Просто говорим. Щото като чуя, че критика се прави на база колко завиС, колко злоба, пак припадам, но от смях.
-
Обожавам да те чета, Дени. Пиши, каквото е най-близко до теб. Търси се и се намирай, после пак... Изслушвай всяко мнение, всичко е наред, ако не съвпада с твоето, затова сме уникални. Писането и изобщо изкуството е индивидуално занимание. Има и доза есхибиционизъм - всеки го приема различно, който го е страх да гледа си е негова работа. Но не харесвам обобщенията и крайни мнения, от рода - щом при мен е така, и при теб е същото. Такъв спор е безплоден.
Извини ме за спама. -
ЖЕНА
Ще съм слънцето в очите ти,
ще съм вятърът в косите ти,
ще съм звездопад над теб,
ще съм листопад под теб...
Цял живот ще ме желаеш –
ще ме търсиш, ще ме чакаш,
ще мечтаеш...
и когато вярваш, че ме имаш –
тихичко от теб ще си замина...
******************
Поздрав с едно от 1-те ми, качени тука! Преди да открия сайта обаче, ги качвах на друго место, в един форум. И там един форумец беше решил, че ги посвещавам на него, и ме затрупваше с какви ли не обяснения на лична. Тогава един приятел ме насочи към този сайт със съвет да си ги събирам, да не ги разхищавам. А оня сваляч наскоро забравил от къде ги е чел, започна да ми ги връща на лична по едно време, след това пък на други форумки...
Чета и се смея! Не знам защо се сетих за тоя случай.
Пишете, хора, не се щадете! -
Краси, Георги, Пепи, благодаря ви!
Всъщност не ми е безразлично ако отегчавам читателите и те мислят: "Абе тая .. само едно и също пише". Аз не смятам, че е изчерпаема любовната тема. Разбира се, мен ме интересува какво мислят читателите, иначе ще си ги чета сама вкъщи.. Така че благодарна съм за всяко ваше мнение и включване. -
Краси, приемам Перфектно критиката и съм горд с това! Примери куп!
Когато обаче е свързана с темата на творбата, а не с поучавания, как, видиш ли, трябва да се уча да пиша по чуждите ми стереотипи и закони!
Тъй, че всичко е супер 😊 -
mislitel, виждали сме как приемаш градивна критика.
Аз от градивния ти коментар разбрах следното – авторката да не се ограничава само в рамките на любовната лирика. Какво пък, нека напише една-две книги любовни стихове, щом ги е захапала. После може да пише на друга тематика.
Творецът не задължително да преживял това, за което пише. Емилио Салгари не е излизал от библиотеката. А е описал невероятни приключения в екзотични места по света. -
Теб не визирам.
Но сама погледни и виж, колко от включилите се визират изказването на Големио Лош Вълк Гош тук 😊
Чао от мен тук вече, че досадих 😋😂😋 -
Филип, Ив, Иринче, благодаря.
Георги, не те разбрах. Аз не съм възприела лошо критиката. Дадох само своя отговор, който по никакъв начин не слага под съмнение твоята добронамереност и гледна точка. -
Изказаното от мен мнение, смятам, може да бъде поставено, като еталон за градивна критика. Каквато масово се твърди, че е нужна.
С което съм съгласен!
Но също и показа ясно, как се възприема такава. И става очевадно, колко трудно е, да не кажа невъзможно, съществуването и в такъв сайт.
Нарочно изчаках с второто си (последно) включване тук, защото знаех, какви плодове ще обере казаното от мен.
И познах 😊
Дени, пиши си както умееш, не както ти казват, че трябва. А относно предходния ми коментар, ако те е замислил дори минимално, добре, ако не е, още по-добре 😊
Но пък иначе супер интересни коментари прочетох тук, като някои от тях наистина са много полезни и написани със сърце.
Та това беше от мен - отново, поздрави, за таланта ти, и пожелания за успех във всички сфери! -
Силно. Браво!
-
Понеже съм учила малко химия, веднага ми изникна понятието "наситен разтвор". Риск е всеки един поетичен дневник
да се превърне в такъв, но тук определено има още достатъчно жар, която да спомогне разтварянето. Въпреки хладните нюанси.
Всеки стои на някакъв ръб, Жорж. Творците често губят баланс, чувство за мярка и себеоценка, навярно заради многото светове, които обитават и обслужват. А може би просто от жив егоцентризъм, което е най-логичното и вярно обяснение. За четири години, откакто чета и пиша поезия, се нагледах на толкова ущипани булки, че ми стигат за десет живота. Много е досадно, честно. -
Благодаря ти , Ив. Интересно е споделеното ти мнение. Аз обаче искам нещо да ти кажа - че ето..всъщност точно хората като теб, които приемат ,че са художествени измислици стиховете ,позволяват на други( като мен )да си пишат чувствата в някой от стиховете, че така или иначе читателите не ме познават и никога не знаят кое е вярно и кое не. Читателят не се интересува , така че- лесно е. Не визирам този стих, нито някой тук присъстващ, но не ги и изключвам. А..не претендирам за психическо здраве.😁
Благодаря ти 😊 -
Имаме и астролог в сайта 😉.
-
Не знам..попитах, защото измишльотини ми прозвуча ..неприятно. а вие не сте неприятни..
Всъщност много пъти съм писала истинското си чувство към истински човек..
😊
Краси, чувствай се комфортно. Добре дошла си.😊 -
При мен е следобедно време и слънчево! Извинявам се, че съм прекъснала този разговор. Лека!
-
Никой нищо не съм питала, учудих се Слушам. Слушам само с едното уше и то не винаги.
-
Значи за какво пишем толкова много като не може да се разберем... Лека!
-
Радвам се. И аз ви харесвам.
П.П. Защо измишльотини?.. -
Личи си кой не пие. Помислих, че имате някакъв конфликт..
-
Красе, Иво, честно казано не разбрах много за какво става дума във вашия разговор, но благодаря, че ви е допаднало. Силвенце, и на теб 😊
-
Стегнато, ясно и право в десятката. Каквото и да кажа, въздействието не се нуждае от литературен анализ. Благодаря.
-
Какво става днес?! Пишете като хали..аз не мога да смогна да прочета само, а какво да кажа за технологичното време да изчакам докато се разтворят ароматите, после първата глътка трябва да се задържи в душата, да се усети аромата...и т.н. специалисти да искаш, Дени, не разбирам от това изкуство, което описах, но стихотворението ти има аромат. не само един.
-
Ники, абстрактно момче. Доближи се много до истината. Понеже при мен чувството води стиха..може би в определен момент се повтарям..за което съжалявам. Но...😊
Благодаря ти.
Пепи ❤️ -
Красота! 🌷
-
Всеки има своя стилистика на писане, концепция, дори маниер на изразяване!
Всеки има свой вътрешен свят, който излиза навън под формата на някаква емоция, пък било и то монохромнна, както е в този случай!
Не виждам нищо лошо, човек да повтаря себе си и своята аура, енергия в стих!
Това означава, че това го вълнува сега и на момента, има някаква мрачна нишка и бримка, в своя емоционален свят и като паяк плете такава енергийна нишка от усещания! -
Овеннн! Пази се, Лирическа!
Наденце ❤️ -
Стил му казват на това, Деничке - Зорничке. Но да му мисли лирическата, ако ми падне!
-
Благодаря ти, Пепи. За подкрепата 😁😁😁
-
😅 И най-големите художници така са зацикляли - в розов, в син, в сив период
Такъв е периодът, мисля, че всеки има такива. Понякога няма спирка - само се излива ли, излива. Защото творецът твори, а то идва отвътре.
Поздравления, Деничке! Продължавай да изливаш, след време може наистина да ги обединиш в цикли и така да ги качиш, а до тогава продължавай да твориш! Има ли отвътре, значи трябва да има! -
Ив, благодаря ти. Аз си харесвам това стихотворение и не мога да пиша по зададена тема. Истината е , че се уча, старая се и както се получи така..
Полезни са ми вашите съвети и мнения и ви благодаря за искреността. -
Георги, по повод това, че изказваш искрено мнение, искам да ти благодаря. Оценявам го и в никакъв случай не ме обижда. Но смятам , че човек трябва да пише за това, което му е на сърце, а не да се насилва по повод темата. Това е мое лично разбиране и се водя по него. И така. Исках просто да отговоря по-подробно и да ти благодаря.
-
Благодаря, Мария 🌞
-
Не преставай да бъдеш нечия, защото самотата е отлъчване от душата на този, който ти е бил доскоро близък и нужен, Дени!🌹
-
Благодаря, Георги 😊
Благодаря, Ники. -
Защото съм почитател на творчеството ти, ще си позволя да бъда критичен.
Често се случва един автор да зацикли и да върти един и същ стих, в множество варианта. Смятам, че въпреки Огромния ти талант, на който тук малцина могат да "съперничат", си застанала точно на този ръб.
Освен това и темата за студа ти се превръща в доминантна и присъства в редица от последните ти публикации.
Но и тук ще те аплодирам, въпреки, че този стих е пореден вариант на доста от другите. Но моженето си е можене!
Поздравявам те. -
Чудесно е Дени!
Наваксах си с удоволствие! -
Вале... Тия часове..
-
Прекрасно, Дени, изплакано
И часовете,
в които си забравил да обичаш. -
А, благодаря, Юри. Предполагам на много им е познато чувството..
Важно е ролките да са в косата 😁
Ив, благодаря ти. Най-важното..да пием до дъно и на екс 😁😁 -
Дени, тук ме разби! Споделяш чувства, които съм преживял преди години! 👍
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
