Не... Недей... Не ми го причинявай!

Не ми ли стига вече?

Не ми ли стигат талкова сълзи?

Как го правиш?

Защо ми действаш като наркотик?

Без да осъзнаваш, ти ме нараняваш!

Караш ме да мразя и обичам!

Караш ме да се усмихвам и да плача!

Караш ме в небето да летя и по земята да се влача!

Как го правиш?

Дали е просто, защото си ти?

Но, всъщност, кой си ти?

Човекът, когото аз познавам или някой друг?

Какво да правя?

Ту си с мене, ту пък не...

Какво желаеш ти от мен?

Любов от тебе, знам, че няма да получа,

но не мога и любов на теб да дам.

Дали, ако познаваше мен и моето сърце,

всичко щеше да е друго?

Объркваш ме, когато си до менe.

Объркваш ме, когато си далеч.

Объркваш ме, когато мило ми говориш.

Объркваш ме, когато студено се държиш.

Защо ли е така?

Защо ли искаш ти да си със мен?

Умът ми казва "бягай надалече и не му се доверявай вече",

но сърцето ми, глупаво и жадно за любов,

търси те и към теб отправя зов!

Каквото и да правя - отново ще сгреша!

Не мога с теб, но не мога и без теб!

Какво да сторя?

Ако бъда с тебе, ще съм зле и от болка ще се разкъсва моето сърце,

но без тебе, знам, че ще съм сто пъти по-зле!

И, въпреки че знам това, все още не мога да реша дали теб да избера!