Раздвоение

15 мая 2016 г., 19:18

Поэзия » Философская

565 0 3

Не ме познавате, не ви се сърдя,

отдавна всеки гледа само в себе си,

открито заявявам, аз боля,

когато се почувствам непотребна.

Наивно боря се със разум.

И знаете ли? Битката е тежка.

Мечтите щом отлитнат аз не чакам,

изтръгвам от сърцето всяка грешка.

А суетата тихо плаче в ъгъла,

сълзите ù замръзват от бездушие,

не се научи да разбира смисъла

на тази диагноза – малодушие.

От песните на птиците боли,

когато в клетка са се свили,

докоснати от слънчеви лъчи

копнеят да летят и няма сила,

която да успее да ги спре.

Крилете им ще търсят свобода,

заключени във клетката без милост

отчаяна човешка суета…

Изгубен смисъл или алчност?

Eia (Росица Танчева)

2016-05-17T19:54:45+03:00

Много ми хареса!
askme

2016-05-16T16:17:29+03:00

Харесах.
voda (Елица Ангелова)

2016-05-16T05:09:30+03:00

Птичка в клетака! – Нито суета, нито алчност е. Просто – жестокост!