Не ме познавате, не ви се сърдя,
отдавна всеки гледа само в себе си,
открито заявявам, аз боля,
когато се почувствам непотребна.
Наивно боря се със разум.
И знаете ли? Битката е тежка.
Мечтите щом отлитнат аз не чакам,
изтръгвам от сърцето всяка грешка.
А суетата тихо плаче в ъгъла,
сълзите ù замръзват от бездушие,
не се научи да разбира смисъла
на тази диагноза – малодушие. ...