15.05.2016 г., 19:18 ч.

Раздвоение 

  Поезия » Философска
669 0 3

Не ме познавате, не ви се сърдя,

отдавна всеки гледа само в себе си,

открито заявявам, аз боля,

когато се почувствам непотребна.

Наивно боря се със разум.

И знаете ли? Битката е тежка.

Мечтите щом отлитнат аз не чакам,

изтръгвам от сърцето всяка грешка.

А суетата тихо плаче в ъгъла,

сълзите ù замръзват от бездушие,

не се научи да разбира смисъла

на тази диагноза – малодушие.

От песните на птиците боли,

когато в клетка са се свили,

докоснати от слънчеви лъчи

копнеят да летят и няма сила,

която да успее да ги спре.

Крилете им ще търсят свобода,

заключени във клетката без милост

отчаяна човешка суета…

Изгубен смисъл или алчност?

 

© Мая Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??