Раздвоение
Не ме познавате, не ви се сърдя,
отдавна всеки гледа само в себе си,
открито заявявам, аз боля,
когато се почувствам непотребна.
Наивно боря се със разум.
И знаете ли? Битката е тежка.
Мечтите щом отлитнат аз не чакам,
изтръгвам от сърцето всяка грешка.
А суетата тихо плаче в ъгъла,
сълзите ù замръзват от бездушие,
не се научи да разбира смисъла
на тази диагноза – малодушие.
От песните на птиците боли,
когато в клетка са се свили,
докоснати от слънчеви лъчи
копнеят да летят и няма сила,
която да успее да ги спре.
Крилете им ще търсят свобода,
заключени във клетката без милост
отчаяна човешка суета…
Изгубен смисъл или алчност?
© Мая Ангелова All rights reserved.
