14 авг. 2020 г., 21:04

Раздвояване

906 0 0

Залезът изстисква 

последните си капки

върху няколко лениви облака. 

Мъждукат помежду им 

стриктни пазванти 

и подсказват звездилеещо, 

път на изгубени 

в посоките несретници. 

Нощта чревоугодно

поглъща всякакви 

просветващи остатъци, 

задълбочено ги преглъща

в тишината си.

Разхладени тротоари

притаяват закъснели стъпки,

заслушани

в повтарящи се разкази. 

Една сянка се раздели на две 

и причаква следващата нощ,

за да събере липсващите

половини. 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...