Залезът изстисква
последните си капки
върху няколко лениви облака.
Мъждукат помежду им
стриктни пазванти
и подсказват звездилеещо,
път на изгубени
в посоките несретници.
Нощта чревоугодно
поглъща всякакви
просветващи остатъци,
задълбочено ги преглъща
в тишината си.
Разхладени тротоари
притаяват закъснели стъпки,
заслушани
в повтарящи се разкази.
Една сянка се раздели на две
и причаква следващата нощ,
за да събере липсващите
половини.
© Misteria Vechna All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
