Залезът изстисква 

последните си капки

върху няколко лениви облака. 

Мъждукат помежду им 

стриктни пазванти 

и подсказват звездилеещо, 

път на изгубени 

в посоките несретници. 

Нощта чревоугодно

поглъща всякакви 

просветващи остатъци, 

задълбочено ги преглъща

в тишината си.

Разхладени тротоари

притаяват закъснели стъпки,

заслушани

в повтарящи се разкази. 

Една сянка се раздели на две 

и причаква следващата нощ,

за да събере липсващите

половини.