Залезът изстисква
последните си капки
върху няколко лениви облака.
Мъждукат помежду им
стриктни пазванти
и подсказват звездилеещо,
път на изгубени
в посоките несретници.
Нощта чревоугодно
поглъща всякакви
просветващи остатъци,
задълбочено ги преглъща
в тишината си.
Разхладени тротоари
притаяват закъснели стъпки,
заслушани
в повтарящи се разкази.
Една сянка се раздели на две
и причаква следващата нощ,
за да събере липсващите
половини.
© Misteria Vechna All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
