15 нояб. 2004 г., 20:58

Раздяла

1.3K 0 5

Казаха ми - края иде
Да не плача и да страдам
И дори да си отиде
Тялом, духом да не падам


Казаха ми - с раздяла
ще приключи всичко с нас
Но в мен душата цяла
Плаче и тъжи без глас


Казаха ми - но не мога
Да повярвам на това
Казаха ми - този спомен
ще изчезне с любовта


Казаха ми - и боли ме
Нима ще сторя този грях
Да забравя твойто име
Твоя поглед, глас и смях


Казаха ми, че съдбата
вече всичко е решила,
но до края на "войната"
ще се боря за закрила


Казаха ми, но какви са
те да казват вместо мен!
пътят който ми е писан
е за нас - за теб и мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марто Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...