Nov 15, 2004, 8:58 PM

Раздяла

  Poetry
1.3K 0 5

Казаха ми - края иде
Да не плача и да страдам
И дори да си отиде
Тялом, духом да не падам


Казаха ми - с раздяла
ще приключи всичко с нас
Но в мен душата цяла
Плаче и тъжи без глас


Казаха ми - но не мога
Да повярвам на това
Казаха ми - този спомен
ще изчезне с любовта


Казаха ми - и боли ме
Нима ще сторя този грях
Да забравя твойто име
Твоя поглед, глас и смях


Казаха ми, че съдбата
вече всичко е решила,
но до края на "войната"
ще се боря за закрила


Казаха ми, но какви са
те да казват вместо мен!
пътят който ми е писан
е за нас - за теб и мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марто All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...