24 июн. 2007 г., 10:47

Раздяла

929 0 0
Сега съм тук пред теб,
сега лъжите ни са без значение...
Просто не боли, така е, нали?
Стоим един пред друг по-откровени от всякога...
И все пак тежи ми, искам да попитам - 
теб, мъжът на моите мечти,
кажи, обичаше ли ме някога ти?
Заспиваше ли с мисълта за мен
или друга беше твоя ден?
В очите преблясват сълзи,
не, моля те, не плачи.
Не, не тъжи за изгубени мечти.
Ти бе този, който ме научи на любов,
ти не бе глух за моя зов.
Знам, и ти се питаш
къде отиде тази луда обич между нас,
сега мога да ти кажа на добър час.
Открий своята луда, изпепеляваща любов,
тя е там и те чака.
А когато я намериш,
сподели и, мили,
защото вече нямам сили...
Сподели, че обичахме се ние.
И сякаш още те обичам,
а душата ми е празна,
мили, прости ми,
но тази рана няма забрава.
Сега върви, бъди щастлив
и, моля те, помни, че обичал си ме някога ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...