Раздяла

24.06.2007 г., 10:47 ч.

Поезия

716 0 0

Сега съм тук пред теб,
сега лъжите ни са без значение...
Просто не боли, така е, нали?
Стоим един пред друг по-откровени от всякога...
И все пак тежи ми, искам да попитам -
теб, мъжът на моите мечти,
кажи, обичаше ли ме някога ти?
Заспиваше ли с мисълта за мен
или друга беше твоя ден?
В очите преблясват сълзи,
не, моля те, не плачи.
Не, не тъжи за изгубени мечти.
Ти бе този, който ме научи на любов,
ти не бе глух за моя зов.
Знам, и ти се питаш
къде отиде тази луда обич между нас,
сега мога да ти кажа на добър час.
Открий своята луда, изпепеляваща любов,
тя е там и те чака.
А когато я намериш,
сподели и, мили,
защото вече нямам сили...
Сподели, че обичахме се ние.
И сякаш още те обичам,
а душата ми е празна,
мили, прости ми,
но тази рана няма забрава.
Сега върви, бъди щастлив
и, моля те, помни, че обичал си ме някога ти...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Раздяла

Свързани произведения

Коментари

Предложения