2 мар. 2008 г., 22:42

Раздяла 

  Поэзия
645 0 9
Ще се прокрадвам тихо във съня ти.
Понякога в съня ми ще си, знам.
Докоснахме съдбите си за кратко,
и всеки пак пое по пътя сам.
Старателно премитаме, и вещо,
отломките от нашата любов.
Над мъртвите отломки палим свещи,
очакайки отново нечий зов.
Предметите ми помнят твойте пръсти.
Във теб е ехото на моя глас.
А спомените подло ще възкръсват
във някой неочакван ден и час. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Все права защищены

Предложения
: ??:??