Раздяла
Ще се прокрадвам тихо във съня ти.
Понякога в съня ми ще си, знам.
Докоснахме съдбите си за кратко,
и всеки пак пое по пътя сам.
Старателно премитаме, и вещо,
отломките от нашата любов.
Над мъртвите отломки палим свещи,
очакайки отново нечий зов.
Предметите ми помнят твойте пръсти.
Във теб е ехото на моя глас.
А спомените подло ще възкръсват
във някой неочакван ден и час.
Ще ни погълне в дебрите животът.
И всеки ще намери своя свод...
Ще се разминем странно непознати -
там, дето се кълняхме във любов...
© Людмила Билярска All rights reserved.
