sofia_air (Людмила Билярска)
181 658
2 mar 2008, 22:42

Раздяла 

  Poesía
603 0 9
 

Ще се прокрадвам тихо във съня ти.

Понякога в съня ми ще си, знам.

Докоснахме съдбите си за кратко,

и всеки пак пое по пътя сам.

 

Старателно премитаме, и вещо,

отломките от нашата любов.

Над мъртвите отломки палим свещи,

очакайки отново нечий зов.

 

Предметите ми помнят твойте пръсти.

Във теб е ехото на моя глас.

А спомените подло ще възкръсват

във някой неочакван ден и час.

 

Ще ни погълне в дебрите животът.

И всеки ще намери своя свод...

Ще се разминем странно непознати -

там, дето се кълняхме във любов...

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, мила Дидислава! Поздрави!
  • Браво!!!
  • Благодаря на Вилдан, Ани и Боряна за чудесните думи! Обичам ви!
    Пожелавам на всички - весело посрещане на 8 март! Много любов!
  • Обичам поезията ти! Радвам се, че мога да се докосвам до стиховете ти, мила Люси! Благодаря!
  • Ще се разминем странно непознати -
    там, дето се кълняхме във любов...

    Тъжно за раздялата. Обичам стиховете ти!
  • Наистина вълнуващ и докосващ стих!Поздравления!
  • Здравей, Ели. Когато писах стихотворението (преди 2 години - 01.03.2006) лирическата героиня не бях аз. Тогава станах свидетел на една тежка раздяла, която ме разтърси из основи... Днес попадайки на него, реших да го публикувам. И защо ли?... Дали наистина все още не се отнася за мен?...
    Благодаря ти, мила Ели! Толкова си нежна и внимателна!
    ---------
    Здравей, скъпа Магде! Толкова се радвам, че си тук!
    Да, дано да не е сега...
    Прегръдка за теб!
  • "Предметите ми помнят твойте пръсти..."
    Една недоизживяна любов. И още жива.
    И боли. И е красиво. Защото е истинска.
    Ако не срещнем вечната, нека имаме поне тази - в един човешки живот.
    Благословена си, че си я имала, Людмила.

    Този стих ще докосне много романтични сърца. Благодаря ти!
    С обич, Елица
  • Някога...но не сега...
    Разкошно стихотворение с привкус на тъга...
    с обич, Людмила.Много вълнуващо и красиво!
Propuestas
: ??:??