Раздялата ражда и сладост, и мъка,
разделяш се, даваш заръка,
а в очите ти сини нещо блести.
Това са кристали-сълзи.
Те кратко остават там да искрят,
надолу се спускат,
студените устни затоплят.
А после!?
Навеждаш глава и си казваш.
-Обичам те!?...
И няма разстояния на този свят
способни да ни разделят.
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Все права защищены