Раздяла

23 abr 2014, 23:21

Poesía » Otra

524 0 0

Раздялата ражда и сладост, и мъка,

разделяш се, даваш заръка,

а в очите ти сини нещо блести.

Това са кристали-сълзи.

Те кратко остават там да искрят,

надолу се спускат,

студените устни затоплят.

А после!?

Навеждаш глава и си казваш.

-Обичам те!?...

И няма разстояния на този свят

способни да ни разделят.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.