23.04.2014 г., 23:21 ч.

Раздяла 

  Поезия » Друга
656 0 0
Раздялата ражда и сладост, и мъка,
разделяш се, даваш заръка,
а в очите ти сини нещо блести.
Това са кристали-сълзи.
Те кратко остават там да искрят,
надолу се спускат,
студените устни затоплят.
А после!?
Навеждаш глава и си казваш.
-Обичам те!?...
И няма разстояния на този свят
способни да ни разделят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Всички права запазени

Предложения
: ??:??