23.04.2014 г., 23:21 ч.

Раздяла 

  Поезия » Друга
599 0 0

Раздялата ражда и сладост, и мъка,

разделяш се, даваш заръка,

а в очите ти сини нещо блести.

Това са кристали-сълзи.

 

Те кратко остават там да искрят,

надолу се спускат,

студените устни затоплят.

А после!?

Навеждаш глава и си казваш.

-Обичам те!?...

И няма разстояния на този свят

способни да ни разделят.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??