Apr 23, 2014, 11:21 PM

Раздяла 

  Poetry » Other
600 0 0

Раздялата ражда и сладост, и мъка,

разделяш се, даваш заръка,

а в очите ти сини нещо блести.

Това са кристали-сълзи.

 

Те кратко остават там да искрят,

надолу се спускат,

студените устни затоплят.

А после!?

Навеждаш глава и си казваш.

-Обичам те!?...

И няма разстояния на този свят

способни да ни разделят.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??