10 дек. 2008 г., 19:19

Раздяла

1.2K 1 2

Хей, момиче, погледни,

застанали сме точно както преди

и двамата се страхуваме още, нали?
Страхуваме се от това, което ни се случва,
продължава да ни боли,

сякаш всичко се повтаря, спомняш ли си?

 

Трябваше да се борим, макар че нямаше да победим,

а сега е толкова трудно отново да си простим,

но продължаваме да вървим, макар и разделени,

остана ни още много малко време.

 

Разстоянието между нас се увеличи
и отново сякаш всичко се провали,
с ръка на сърцето си казах, че съжалявам,

още колко време ще се надявам.

Аз поемам цялата вина за това, което се случи,

но наистина вярвах, че ще се получи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Кузев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...