10.12.2008 г., 19:19

Раздяла

1.2K 1 2

Хей, момиче, погледни,

застанали сме точно както преди

и двамата се страхуваме още, нали?
Страхуваме се от това, което ни се случва,
продължава да ни боли,

сякаш всичко се повтаря, спомняш ли си?

 

Трябваше да се борим, макар че нямаше да победим,

а сега е толкова трудно отново да си простим,

но продължаваме да вървим, макар и разделени,

остана ни още много малко време.

 

Разстоянието между нас се увеличи
и отново сякаш всичко се провали,
с ръка на сърцето си казах, че съжалявам,

още колко време ще се надявам.

Аз поемам цялата вина за това, което се случи,

но наистина вярвах, че ще се получи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Кузев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...