Dec 10, 2008, 7:19 PM

Раздяла

  Poetry » Love
1.2K 1 2

Хей, момиче, погледни,

застанали сме точно както преди

и двамата се страхуваме още, нали?
Страхуваме се от това, което ни се случва,
продължава да ни боли,

сякаш всичко се повтаря, спомняш ли си?

 

Трябваше да се борим, макар че нямаше да победим,

а сега е толкова трудно отново да си простим,

но продължаваме да вървим, макар и разделени,

остана ни още много малко време.

 

Разстоянието между нас се увеличи
и отново сякаш всичко се провали,
с ръка на сърцето си казах, че съжалявам,

още колко време ще се надявам.

Аз поемам цялата вина за това, което се случи,

но наистина вярвах, че ще се получи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Кузев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...