Раздяла
1K
0
2
В сърцето си режа хартиени лодки
и тъжно в очите ги пускам на път,
крещя срещу онези вдигнати котви,
които разкъсват болезнено плът.
Шепти тишината в солената локва,
от сълзи разплиснати като вълни,
когато отново отиде си вятъра,
а с него си тръгна студено и ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Все права защищены
