21.10.2009 г., 23:25 ч.
Раздяла
783
0
2
В сърцето си режа хартиени лодки
и тъжно в очите ги пускам на път,
крещя срещу онези вдигнати котви,
които разкъсват болезнено плът.
Шепти тишината в солената локва,
от сълзи разплиснати като вълни,
когато отново отиде си вятъра,
а с него си тръгна студено и ти.
и тъжно в очите ги пускам на път,
крещя срещу онези вдигнати котви,
които разкъсват болезнено плът.
Шепти тишината в солената локва,
от сълзи разплиснати като вълни,
когато отново отиде си вятъра,
а с него си тръгна студено и ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
