Раздяла

Poesía

1K 0 2

В сърцето си режа хартиени лодки

и тъжно в очите ги пускам на път,

крещя срещу онези вдигнати котви,

които разкъсват болезнено плът.

Шепти тишината в солената локва,

от сълзи разплиснати като вълни,

когато отново отиде си вятъра,

а с него си тръгна студено и ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ranbo (Захари)

Много кахърни стихове.Направо ми се къса сърцето и душата ми плаче.Напиши нещо по-весело.Поздрави!

2009-11-02T14:11:49+02:00
aborigen (Борко Бърборко)

Може пък да се върне с южняка!

2009-10-22T19:05:02+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9