Раздяла

Poesía

1K 0 2

В сърцето си режа хартиени лодки

и тъжно в очите ги пускам на път,

крещя срещу онези вдигнати котви,

които разкъсват болезнено плът.

Шепти тишината в солената локва,

от сълзи разплиснати като вълни,

когато отново отиде си вятъра,

а с него си тръгна студено и ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ranbo (Захари)

Много кахърни стихове.Направо ми се къса сърцето и душата ми плаче.Напиши нещо по-весело.Поздрави!

2009-11-02T14:11:49+02:00
aborigen (Борко Бърборко)

Може пък да се върне с южняка!

2009-10-22T19:05:02+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0