Раздяла

Poetry

1K 0 2

В сърцето си режа хартиени лодки

и тъжно в очите ги пускам на път,

крещя срещу онези вдигнати котви,

които разкъсват болезнено плът.

Шепти тишината в солената локва,

от сълзи разплиснати като вълни,

когато отново отиде си вятъра,

а с него си тръгна студено и ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ranbo (Захари)

Много кахърни стихове.Направо ми се къса сърцето и душата ми плаче.Напиши нещо по-весело.Поздрави!

2009-11-02T14:11:49+02:00
aborigen (Борко Бърборко)

Може пък да се върне с южняка!

2009-10-22T19:05:02+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0