Раздяла

Poetry

1K 0 2

В сърцето си режа хартиени лодки

и тъжно в очите ги пускам на път,

крещя срещу онези вдигнати котви,

които разкъсват болезнено плът.

Шепти тишината в солената локва,

от сълзи разплиснати като вълни,

когато отново отиде си вятъра,

а с него си тръгна студено и ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ranbo (Захари)

Много кахърни стихове.Направо ми се къса сърцето и душата ми плаче.Напиши нещо по-весело.Поздрави!

2009-11-02T14:11:49+02:00
aborigen (Борко Бърборко)

Може пък да се върне с южняка!

2009-10-22T19:05:02+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0