Раздяла

Poetry

1K 0 2

В сърцето си режа хартиени лодки

и тъжно в очите ги пускам на път,

крещя срещу онези вдигнати котви,

които разкъсват болезнено плът.

Шепти тишината в солената локва,

от сълзи разплиснати като вълни,

когато отново отиде си вятъра,

а с него си тръгна студено и ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ranbo (Захари)

Много кахърни стихове.Направо ми се къса сърцето и душата ми плаче.Напиши нещо по-весело.Поздрави!

2009-11-02T14:11:49+02:00
aborigen (Борко Бърборко)

Може пък да се върне с южняка!

2009-10-22T19:05:02+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0