Oct 21, 2009, 11:25 PM

Раздяла 

  Poetry
782 0 2
В сърцето си режа хартиени лодки
и тъжно в очите ги пускам на път,
крещя срещу онези вдигнати котви,
които разкъсват болезнено плът.
Шепти тишината в солената локва,
от сълзи разплиснати като вълни,
когато отново отиде си вятъра,
а с него си тръгна студено и ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА All rights reserved.

Random works
: ??:??