28 июл. 2011 г., 22:24

Раздяла

730 1 0

Спри. Не си отивай,

единствена моя любов.

Спри! Обърни се, 

виж моя зов.

 

Но ти не се обърна, 

нито протегна ръка, 

и сбогом не каза,

ни дума една.

 

Крачка напред направи,

после още една.

Гордо вдигна глава

и тръгна към бъдещето сам.

 

Не намерих сили да извикам.

Не намерих сили да те спра.

Не можех да помръдна, 

осъзнах, че вече съм сама.

 

Болката ме връхлетя,

като дебнеща от ъгъла змия.

Докато гледах твоя силует

как крачиш към бъдещето напред.

 

Не знам как ще намеря сили

да продължа живота си сама.

Но знам, че винаги ще пазя

спомена за теб и любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...