Спри. Не си отивай,

единствена моя любов.

Спри! Обърни се, 

виж моя зов.

Но ти не се обърна, 

нито протегна ръка, 

и сбогом не каза,

ни дума една.

Крачка напред направи,

после още една.

Гордо вдигна глава

и тръгна към бъдещето сам.

Не намерих сили да извикам.

Не намерих сили да те спра.

Не можех да помръдна, 

осъзнах, че вече съм сама.

Болката ме връхлетя,

като дебнеща от ъгъла змия.

Докато гледах твоя силует

как крачиш към бъдещето напред.

Не знам как ще намеря сили

да продължа живота си сама.

Но знам, че винаги ще пазя

спомена за теб и любовта.