26 февр. 2012 г., 18:35

Раздяла

Поэзия » Любовная

847 0 4

Днес афишът беше грозен...
"Раздяла" трябва да играя аз.
Но неусетно маската ми падна,
а до нея свличам се и аз.
-----------------------
Това ли беше краят?
- Не! Аз ставам бавно,
плачейки на глас...
Животът продължава -
смеейки се странно,
маската отново слагам аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

krvelkov (Красимир)

Така е Лора, истинското е невидимо за очите - усеща се...

2019-06-05T07:19:13+03:00
Elda (Лора)

"Но неусетно маската ми падна, а до нея свличам се и аз"...Неизбежно е. Родени сме без маски и животът винаги ще се стреми те да паднат.

Харесах стиха.

2019-06-05T01:35:46+03:00
krvelkov (Красимир)

Няма нищо прекрасно в една "Раздяла"

2012-02-27T07:56:01+02:00
vancheto13 (Иваничка Петкова)

Прекрасно!!!

2012-02-26T19:57:33+02:00