krvelkov (Красимир)
258 324
26.02.2012 г., 18:35 ч.

Раздяла 

  Поезия » Любовна
677 0 4


Днес афишът беше грозен...
"Раздяла" трябва да играя аз.
Но неусетно маската ми падна,
 а до нея свличам се и аз.
-----------------------
Това ли беше краят?
 - Не! Аз ставам бавно,
плачейки на глас...
Животът продължава -
смеейки се странно,
маската отново слагам аз.

© Красимир Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е Лора, истинското е невидимо за очите - усеща се...
  • "Но неусетно маската ми падна, а до нея свличам се и аз"...Неизбежно е. Родени сме без маски и животът винаги ще се стреми те да паднат.

    Харесах стиха.
  • Няма нищо прекрасно в една "Раздяла"
  • Прекрасно!!!
Предложения
: ??:??