krvelkov (Красимир)
258 324
Feb 26, 2012, 6:35 PM

Раздяла 

  Poetry » Love
681 0 4


Днес афишът беше грозен...
"Раздяла" трябва да играя аз.
Но неусетно маската ми падна,
 а до нея свличам се и аз.
-----------------------
Това ли беше краят?
 - Не! Аз ставам бавно,
плачейки на глас...
Животът продължава -
смеейки се странно,
маската отново слагам аз.

© Красимир All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е Лора, истинското е невидимо за очите - усеща се...
  • "Но неусетно маската ми падна, а до нея свличам се и аз"...Неизбежно е. Родени сме без маски и животът винаги ще се стреми те да паднат.

    Харесах стиха.
  • Няма нищо прекрасно в една "Раздяла"
  • Прекрасно!!!
Random works
: ??:??