Feb 26, 2012, 6:35 PM

Раздяла

Poetry » Love

843 0 4

Днес афишът беше грозен...
"Раздяла" трябва да играя аз.
Но неусетно маската ми падна,
а до нея свличам се и аз.
-----------------------
Това ли беше краят?
- Не! Аз ставам бавно,
плачейки на глас...
Животът продължава -
смеейки се странно,
маската отново слагам аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

krvelkov (Красимир)

Така е Лора, истинското е невидимо за очите - усеща се...

2019-06-05T07:19:13+03:00
Elda (Лора)

"Но неусетно маската ми падна, а до нея свличам се и аз"...Неизбежно е. Родени сме без маски и животът винаги ще се стреми те да паднат.

Харесах стиха.

2019-06-05T01:35:46+03:00
krvelkov (Красимир)

Няма нищо прекрасно в една "Раздяла"

2012-02-27T07:56:01+02:00
vancheto13 (Иваничка Петкова)

Прекрасно!!!

2012-02-26T19:57:33+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0