26 feb 2012, 18:35

Раздяла

Poesía » De amor

851 0 4

Днес афишът беше грозен...
"Раздяла" трябва да играя аз.
Но неусетно маската ми падна,
а до нея свличам се и аз.
-----------------------
Това ли беше краят?
- Не! Аз ставам бавно,
плачейки на глас...
Животът продължава -
смеейки се странно,
маската отново слагам аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

krvelkov (Красимир)

Така е Лора, истинското е невидимо за очите - усеща се...

2019-06-05T07:19:13+03:00
Elda (Лора)

"Но неусетно маската ми падна, а до нея свличам се и аз"...Неизбежно е. Родени сме без маски и животът винаги ще се стреми те да паднат.

Харесах стиха.

2019-06-05T01:35:46+03:00
krvelkov (Красимир)

Няма нищо прекрасно в една "Раздяла"

2012-02-27T07:56:01+02:00
vancheto13 (Иваничка Петкова)

Прекрасно!!!

2012-02-26T19:57:33+02:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0