17 окт. 2005 г., 19:35

Раздяла

1.2K 0 14

 

Аз знам, че много ще тъжиш,

ако след безброя светли дни

до себе си не ще ме задържиш

и в сърцето болката стаи...

 

И ще се търсим безутешно,

за минали красиви дни...

Аз ще мисля свойте грешки

и от туй ще ме боли!

 

Дълго ще се питаме – защо ли

до тук достигна любовта.

Ще търсим отговор кога ли

и защо съдбата завидя...

 

Но май в живота все опира

тук всичко до това известно –

в ръцете ни което се намира

да пазим го и да бъдем честни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ШЕМЕТ Тарантупски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...