Oct 17, 2005, 7:35 PM

Раздяла

  Poetry
1.2K 0 14

 

Аз знам, че много ще тъжиш,

ако след безброя светли дни

до себе си не ще ме задържиш

и в сърцето болката стаи...

 

И ще се търсим безутешно,

за минали красиви дни...

Аз ще мисля свойте грешки

и от туй ще ме боли!

 

Дълго ще се питаме – защо ли

до тук достигна любовта.

Ще търсим отговор кога ли

и защо съдбата завидя...

 

Но май в живота все опира

тук всичко до това известно –

в ръцете ни което се намира

да пазим го и да бъдем честни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...