17.10.2005 г., 19:35

Раздяла

1.2K 0 14

 

Аз знам, че много ще тъжиш,

ако след безброя светли дни

до себе си не ще ме задържиш

и в сърцето болката стаи...

 

И ще се търсим безутешно,

за минали красиви дни...

Аз ще мисля свойте грешки

и от туй ще ме боли!

 

Дълго ще се питаме – защо ли

до тук достигна любовта.

Ще търсим отговор кога ли

и защо съдбата завидя...

 

Но май в живота все опира

тук всичко до това известно –

в ръцете ни което се намира

да пазим го и да бъдем честни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ШЕМЕТ Тарантупски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....