17.10.2005 г., 19:35

Раздяла

1.2K 0 14

 

Аз знам, че много ще тъжиш,

ако след безброя светли дни

до себе си не ще ме задържиш

и в сърцето болката стаи...

 

И ще се търсим безутешно,

за минали красиви дни...

Аз ще мисля свойте грешки

и от туй ще ме боли!

 

Дълго ще се питаме – защо ли

до тук достигна любовта.

Ще търсим отговор кога ли

и защо съдбата завидя...

 

Но май в живота все опира

тук всичко до това известно –

в ръцете ни което се намира

да пазим го и да бъдем честни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ШЕМЕТ Тарантупски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...