Раздяла
Дванадесет часa,
ти вдигна глава.
Кръвта се стичаше алено червена
по студените ти устни.
Щом слънцето залезе
и луната озари нощта,
глътка въздух ти пое
и тръгна по света.
Усетих леден полъх,
заглъхнала вълна от страх,
щом до мен се приближи,
мракът отново ме обви.
© Преслава Николово Все права защищены