Dec 31, 2010, 11:45 AM

Раздяла

1.1K 0 1

 

 

Раздяла              

Дванадесет часa,      

ти вдигна глава.       

Кръвта се стичаше алено червена     

по студените ти устни.     

Щом слънцето залезе    

и луната озари нощта,   

глътка въздух ти пое    

и тръгна по света.      

Усетих леден полъх,  

заглъхнала вълна от страх,     

щом до мен се приближи,     

мракът отново ме обви.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преслава Николово All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...